Добре дошли в Луанг Прабанг (Luang Prabang), религиозната столица на Лаос.
Градът на будиските храмове и монаси, на цветния нощен пазар и на ЮНЕСКО.
Красив град. Много красив и много туристически.
Горещо го препоръчваме на всички видове пътешественици.
Горещо го препоръчваме на всички видове пътешественици.
Пристигнахме в Луанг Прабанг на стоп от Ванг Виенг (Vang Vieng). И почти веднага започнахме да срещаме приятели от Ванг Виенг.
Тук в югоизточна Азия е така. Туристите и пътешествениците следват горе-долу един и същ маршрут, докато обикалят из Тайланд, Лаос, Виетнам и Камбоджа.
Новите приятели неминуемо се срещат отново някъде по пътя вече като стари дружки. И избухват във викове, възклицания, прегръдки и целувки.
Новите приятели неминуемо се срещат отново някъде по пътя вече като стари дружки. И избухват във викове, възклицания, прегръдки и целувки.
Ах, колко сладко!
Haw Pha Bang или така нареченият Кралски храм.
Един от най-привлекателните храмове в града, отрупан с орнаменти от дърво, стъкло и злато. И красиви покривчета на няколко нива, типични за тукашните храмове.
Храмът е построен специално, за да приюти най-почитания образ на Буда в страната, Phra Bang Buddha. Градът Луанг Прабанг носи именно неговото име.
Рано сутринта продавачът на ябълки казва Добро утро на монасите в храма Wat Wisounalat.
В този храм и ние казахме Добро утро и Благодаря на монасите, след като спахме две вечери в градината под палмите.
Wat Wisounalat е построен в началото на 16-ти век и е най-старият храм в Луанг Прабанг. Опожарен е в края на 19-ти век, когато китайски бандити плячкосват и почти унищожават Луанг Прабанг - по време на своя поход срещу френските колониалисти.
Храмът е все още действащ. И ни подейства чудесно.
Особено чудното оранжево :)
Една вечер, с големите раници на гръб, си пожелахме да полегнем и посънуваме под палмовите дървета в градината му. Видяхме как няколко млади монаси се суетят около баните - пушат цигари и играят с телефоните. Поискахме разрешение да преспим в двора и веднага го получихме.
Толкова ни хареса, че на следващата вечер пак бяхме там.
А това е ступата That Makmo, на един от входовете на храмовия парк.
Наричат я още 'динена ступа', заради облата форма на купола й. Май няма друга подобна ступа в Лаос, Камбоджа и Виетнам.
Първата нощ в Луанг Прабанг спахме на плажа до бамбуковия мост. Там, където малката Nam Khan се влива в голямата Mekong.
Вечерта прекарахме малко над плажа - седнали на земята около една свещ.
Лъчката беше отвързал торбичката с билките и чайчетата и омагьосваше с приказки и аромати нашите приятели от Ванг Виенг, французите Софи и Стиг, както и една друга двойка френски младежи, с които тъкмо се бяхме запознали.
В Луанг Прабанг има и хубав нощен пазар. С много красиви и цветни неща.
Хайде, поразходете се малко из него ;)
Хайде, поразходете се малко из него ;)
Особено към шалчетата.
И накрая не устояхме на изкушението и си купихме.
И накрая не устояхме на изкушението и си купихме.
Двечки:)
Още първата вечер открихме прекрасни супички.
Избираш в едно панерче разни зеленчуци, гъбки, тофу, нудълс или месца и жената зад щандчето ги готви на супичка на момента. И докато си седнал и чакаш да ти сервират, срещаш или привличаш най-различни хора на столчето до теб.
Майсторката на супите.
Е, всъщност не е голям майсторлък. Просто изсипваш продуктите на всеки клиент в голямата червена тенджера и чакаш да се посготвят. Избраното от следващия клиент отива в същата супичка и само се долива вода от време на време.
Пресните местни зеленчуци навсякъде в Югоизточна Азия са толкова вкусни, че няма нужда да си много добър готвач.
Последната вечер на супите
един индонезиец ни омагьоса с разказа за живота си и за пътя, по който той и жена му са поели.
Път на будисти.
Не искат деца и семейство, а копнеят да се оттеглят в манастир един ден и да постигнат нещата, върху които вече се упражняват.
И с които пленяват и просветляват хората около себе си.
Разказа ни за медитацията, която ти помага да си осъзнат всеки миг.
И сякаш нашата споделена вечеря беше медитация. Споделена.
Всичко в теб и около теб се променя.
Ако имаш съзнание за това, няма да изгубиш себе си в променящото се всичко.
Ще дишаш спокойно и наблюдаваш себе си и света без тревога и страдание, докато всичко, което се променя, се променя.
И ще надничаш да видиш какво има отвъд всичкото.
Медитирай върху дъха си, докато станеш дъх.
И когато и дъхът изчезне, защото ти си станал той, ще можеш да погледнеш и видиш това, което сега не можеш.
Защото вече ще си там. Или тук. Някъде отвъд всичкото.
И тъй като йога е навсякъде - нямаше как да се разминем без нея!
А пък вие - без йога снимка :)
No comments:
Post a Comment